неплащане на осигуровки - затвор

престъпление по силата на НК става неплащането на осигуровки. Новите текстове предвиждат до 6 години затвор за всеки, който не е внесъл в хазната осигурителни вноски в размер на не по-малко от 25 минимални заплати (8500 лева). Ако сумата е равна на 140 заплати, наказанието може да е и до 8 г. затвор, каквото е наказанието за непредумишлено убийство.
"Укриването на осигуровки е опасно престъпление и въпреки критиките от страна на бизнеса по тази поправка, когато има умисъл в укриването им, ще има и наказание", коментира министър Златанова.


1. Проектът на нов Наказателен кодекс поставя в общ режим на наказателна отговорност неплащането на осигуровки и на данъци и такси. Подобно аналогично третиране е в противоречие с Конституцията на РБ, която постановява, че общественото и здравно осигуряване е право, докато плащането на данъци е задължение;

2. Според закона разпределението на осигурителните вноски е в съотношение 60% за работодателя и 40% за работниците и служителите. Предвид тези разпоредби, предвиждането на наказателна отговорност само за работодателя и освобождаването от нея на работниците и служителите е неоправдано, несправедливо и дискриминационно;

3. Законопроектът не дава определение на понятието "работодател" и не третира случаите на неплащане на осигурителни вноски от самоосигуряващи се лица и други осигурители, като по този начин поставя в неравностойно положение работодателите спрямо останалите лица, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски.

4. Държавата също е работодател и задължено лице по Кодекса за социално осигуряване (КСО) и прилагането на чл.339 от законопроекта би поставило под заплаха от наказателно преследване високопоставени длъжностни лица, в т.ч. ключови за стабилността и развитието на страната фигури, като министър-председателя, министъра на финансите, министъра на правосъдието и т.н.

5. Инкриминирането на неплащане на осигурителни вноски, когато работодателят "обяви възнаграждение в по-малък размер от действително изплащаното на осигуреното лице", противоречи с разпоредбите на КСО, тъй като в редица случаи осигурителният доход не е в пряка зависимост от възнаграждението. Такъв е случаят, когато лицето получава възнаграждение, по-ниско от минималния осигурителен доход (праг) за професията в съответната икономическа дейност, или възнаграждение, което е по-високо от максималния размер на осигурителния доход. Изплащането на възнаграждението няма отношение към заплащането на осигурителните вноски, вкл. вноски се дължат върху неизплатени възнаграждения.

6. Предложеният еднакъв минимум на задълженията - 25 минимални работни заплати, не отчита разграничаването на предприятията на малки, средни и големи, както и корелацията между брой работници и осигурителни вноски. По този начин законопроектът поставя в неравностойно положение предприятията.