дефлация 2014

Половината от световната икономика е на крачка от дефлационен капан
Половината от световната икономика е на крачка от дефлационен капан. Международният валутен фонд счита, че вероятността капанът да щракне е над 20%.

Това е плашещо, при условие, че водещите икономики – САЩ и Китай, са принудени да затегнат паричните си политики, за да предотвратят балони в цените на активите, пише Амброуз Еванс-Причард в The Telegraph.
Не е трудно да си представим какво се има в предвид под шок. Вече виждаме такива в Турция, Индия и Южна Африка. И трите страни забиха спирачките на икономическия растеж, за да защитят своите валути.

Световната банка предупреждава в последния си доклад, че изходящите капиталови потоци от развиващите се страни, в резултат на оттеглянето на паричните стимули от Федералния резерв в САЩ, могат да доведат до низходяща крива в международната финансова система.

"Ако пазарните реакции са прибързани, развиващите се страни могат да се сблъскат със спад на инвестициите от 80% до месеци", пише в доклада. Една четвърт от тези икономики рискуват внезапно спиране.

В доклада още се казва, че може да се наложи контрол върху капитала, за да се преодолее бурята.

Хората ще започнат да се питат коя страна е следващата? Развиващите се пазари вече формират половината от световната икономика, така че ние сме в неизследвани води. Около 4 трилиона долара бяха изтеглени от развиващите се икономики при кризата с Lehman. Голяма част от тези пари после се върнаха обратно. До момента, по данни на МВФ, затягането на паричната политика на Фед е довело до изтеглянето на 470 млрд. долара.

Една след друга развиващите се икономики попадат под заплахата от отлива на капитали. Колкото по-дълго продължава това, толкова по-високи ще са рисковете, тъй като инвеститорите ще запознат да се питат, коя ще е следващата страна, която ще падне жертва и да реагират превантивно. Така процесът може да се превърне в глобален дефлационен шок.

Централната банка на Турция взе драстични мерки, за да спре изтичането на капитали и удвои основният си лихвен процент. Южна Африка бързо последва тези действия и също вдигна лихвата с 0.5 пр. п., до 5.5 на сто. Ден по-рано Индия повиши основния си лихвен процент до 8 на сто. Бразилия и Индонезия вървят по този път от месеци, забавяйки икономическия си растеж, но без да успеят да спрат поевтиняването на валутите си.

Други развиващи се икономики са в по-добра форма - най-вече заради техните излишъци по текущите сметки, но дори и те губят възможностите си за маневриране.

Чили и Перу трябва да намалят лихвите, за да противодействат на поевтиняването на металите, но не смеят да рискуват.

Русия е на крачка от рецесията, но не може да предприеме действия за ускоряване на растежа, тъй като рублата пада до рекордно ниски нива спрямо еврото. Централната банка налива резерви в размер на 400 млн. долара ден, за да защити валутата, дефакто затягайки паричната си политика. Що се отнася до Украйна , Аржентина и Тайланд, те вече са извън контрол.

Големият въпрос обаче е какво става в Китай? Затворената капиталова система и резерви от 3.8 трлн. щатски долара пазят страната от влиянието на Фед. Но в същото време местната икономика е уязвима към дефлационните процеси в глобален мащаб по линия на търговските потоци. Миналата година инвестициите в основен капитал в Китай достигнаха 5 трлн. долара, толкова, колкото тези в САЩ и Европа. Новите китайски заводи обаче засилват дефлационните процеси в глобален мащаб, защото увеличават световния излишък от производствен капацитет.

Много от инвеститорите вярват, че Пекин ще овладее породения от наливането на ликвидност в икономиката кредитен балон с размер от 24 трлн. долара. Китайската централна банка обаче се опитва да компенсира задлъжнялостта и да повиши лихвите по едно и също време, с което усилва рисковете за растежа. По данни на Morgan Stanley 45% от всички частни кредити в Китай трябва да бъдат рефинансирани през следващите 12 месеца. Освен това властите в Пекин се опитват да запазят текущия валутен курс.

Последствията от тези обстоятелства са очевидни. Китай на някакъв етап ще се опита да девалвира юана, за да задържи пазарния си дял и да противодейства на Япония, която от март насам успя да свали цената на йената с 30%. Изходът от тези действия може да е дефлационен шок и криза в Азия, подобна на тази от 1998 г.

Европа също е в тежка ситуация. Данните на Евростат показват, че членките на еврозоната Италия, Испания, Холандия, Португалия, Гърция, Естония, Словения, Словакия, Латвия, както и Дания, Унгария, България и Литва, чиито валути са обвързани с еврото, са под дефлационен натиск от май насам. Базисните цени падат в Полша и Чешката република от юли, а във Франция, от август насам.

Прирастът на широките пари М3 в еврозоната е отрицателен в продължение на осем месеца, намалявайки до едва 1.1% на годишна база през четвъртото тримесечие на 2013 г. В същото време банковото кредитиране за частния сектор се свило със 155 млрд. евро, според най-новите данни на Европейската централна банка.

В САЩ има малко по-голям буфер, но не много. Ръстът на агрегата M2 се забавя дори по-бързо, отколкото през деветте месеца преди катастрофата Lehman през 2008 г. Но Фед не обръща внимание на това и продължава затягането на паричната си политика.
пише дарикфинанс