Лидия драсна клечката - не на себе си, а на България. И попита:
Що за племе сме ние, щом политиците ни говорят за някакви бъднини под светлината на горящи човешки тела?
Що за племе сме ние, щом човек иска място в Ада, само и само да не живее с нас?
Що за племе сме ние, щом снимаме агонията на една от нас, вместо да й помогнем?
ПИШЕ БЛИЦ
Мислете, тъй както си щете, но вие грешите, приятел-ко/ю, днес." Казал го е Вапцаров, който в поезията си осъжда и убийствената нищета, която погубва животи. Но е казал и: „Зная свойто място във живота и напразно няма да се дам". Т. е. той е приемал - както следва да прави всеки интелектуалец, че на първо място стои личната отговорност за съдбата ти. Но едно от най-съвършените невежества е да упрекваш всички за неблагополучията си.
Извинявай, Слънчо, че те предадох!"-пише друга клетница. Прощалното писмо е адресирано до съпруга й. Семейството е имало финансови проблеми, трудно е изплащало кредит.
Няма коментари:
Публикуване на коментар