БИЗНЕС 2014 ХЛЕБАРНИЦА

През 1980 г. Рон Шейч е 20-годишен младеж, който търси начин как да привлече клиентите в своето магазинче за бисквити в центъра на Бостън. Днес той е създател и изпълнителен директор на “Панера” – една от най-популярните и бързоразвиващи се вериги за хляб в Америка. Компанията разполага с почти

2000 магазина в САЩ и Канада,

в които работят 80 000 души. Акциите ѝ на борсата са на стойност $ 4,5 млрд.

Последните проучвания на пазара показват, че хлебарниците кафенета не са само любимата верига за сандвичи на американците, но носят и добри приходи. Зад прясно изпечения хляб и усмихнатите лица на продавачите стои интересна бизнес история. Шейч тръгва от съвсем проста идея – да предлага на хората бързо сандвичи, супи и салати в уютна обстановка. Поредица от далновидни хрумвания, много труд и късмет му помагат да изгради от тази идея една от най-популярните марки в Америка.

Рон се интересува от търговия още като ученик, след това следва в бизнесколеж. После се озовава във Вашингтон, като управлява верига от магазини за бисквити и курабии на голяма компания. Установява, че именно това е храната, която сам би хапвал, и затова през 1980 г. отворя собствено магазинче в центъра на Бостън. След няколко години бизнесът се развива. На ден понякога влизат няколко хиляди души, но никой не купува курабийките преди обед. Затова решава да предложи в магазина си френски хлябове и става лицензиран представител на пекарната Au Bon Pain. “Те бяха възможно най-сбърканият търговец – понякога ми доставяха стока, понякога изобщо не се явяваха”, разказва Рон. Накрая се обърнал към френската фирма и им предложил да слеят бизнеса си. През февруари 1981 г. той изкупува дълга им и взема трите им магазина, като с неговия вече има четири. По-късно те поставят основата на марката “Панера”.

През 1984 г. на Рон му хрумва блестяща идея, която изцяло променя бизнеса му в “Панера”. “Работех всеки ден в хлебарницата, а хората често влизаха, купуваха си багета и ме молеха да я разрежа по дължина. След като им я подавах, те вадеха пликче с някакъв деликатес и сирене и си правеха сандвич. Не трябва да си някакъв маркетинг гуру, за да осъзнаеш в такъв момент каква възможност се крие в предлагането на сандвичи.”

Така Рон и екипът му разработват бизнесмодел, според който в техните хлебарници ще се предлагат супи, салати и сандвичи. Правят нововъведенията през 1991 г., а до 1996-а хлебарниците вече са наистина популярни след клиентите, защото са нещо повече от верига за бързо хранене. По онова време най-разпространеният модел за бързо хранене е много храна за не толкова много пари. “Тогава осъзнахме, че съществува една голяма ниша, да речем 30-40% от клиентите на пазара, които искаха нещо по-специално. Не ставаше въпрос просто за това колко храна ще получиш срещу определена сума, а

какво е качеството на храната

и как се чувстваш, докато се храниш”, разказва Рон пред “Бизнес инсайдър”.

Това се превръща във философия на “Панера”. Веригата е винаги в челото на групата на заведенията за бързо хранене, макар че според някои тя е нещо по-различно. Критиците изтъкват, че сложното и разнообразно меню е твърде бавно за верига за бързо хранене. Някои наричат хлебарниците кафенета заради удобните кътчета, където може да седнете спокойно и да хапнете набързо нещо топло, докато преглеждате пощата на лаптопа си. Според редовните клиенти там се предлага здравословно комплексно меню, без това да е прекалено скъпо - идеално за обедната почивка. А прясно изпеченият хляб, който ви подават, е просто черешката върху тортата.

В началото “Панера” е едно от четирите подразделения на голямата фирма Au Bon Pain и очевидно се развива най-добре. През 1999 г. познат пита Рон какво би направил, ако “Панера” притежаваше Au Bon Pain, а не обратното. А той признава: “Тази марка е скъпоценен камък. Ако имам смелост, трябва да се изтегля заедно с най-добрите хора от фирмата и да дам възможност на “Панера” да последва съдбата си.”

И той се решава на тази стъпка. Следващите няколко години са най-трудните в живота му, тъй като разпродава фирмата майка - всичко, което сам е създал, с изключение на “Панера”. След години става ясно, че не е сбъркал. До 2005 г. “Панера” вече е на 37-о място в класацията на “Бизнесуик” за най-бързоразвиващи се компании. През 2012 г.

общите ѝ печалби възлизат на $ 2,13 млрд. годишно,

почти $ 1 млрд. повече от печалбите ѝ през 2008 г. Това е впечатляващо за която и да е компания, камо ли за верига от нишата на бързото хранене.

Анализаторите на бизнесмодела на “Панера” изтъкват 5 неща, които я отличават. Веригата няма магазини само в 5 от всичките 50 щата в САЩ – Юта, Айдахо, Монтана, Северна Дакота и Уайоминг. Едно от най-ценните неща е, че във всяка хлебарница се доставя прясно тесто всеки ден. Има 20 основни центъра, където тестото се замесва и доставя до всяко магазинче ежедневно.

А чували ли сте, че в “Панера” даряват непродадената храна? Всичкият хляб и други печива, които не са продадени до края на деня, се даряват на местни центрове, които раздават храна на нуждаещи се. През 2010 г. компанията е дарила непродаден хляб и хлебни изделия за $ 100 млн.


Интересен факт е и че преди години “Панера” бяха най-големият доставчик на безплатен интернет на територията на САЩ. Фактът, че през 2006 и 2007 г. всяка хлебарница на фирмата осигуряваше безплатен интернет, беше доста революционен

24 часа