Двамата братя и златната Aldi
Как бакалницата на Албрехт направи синовете му най-богатите европейци
Бакалницата беше в началото
Карл Албрехт и две години по-малкият му брат Тео са родени в бедно работническо семейство. Баща им изкарва прехраната на фамилията като миньор, по-късно работи в хлебарница. Парите не стигат и през далечната 1913 г. бащата и майката решават да отворят магазин за хранителни стоки. В него по-младият Тео се учи на търговския занаят, а брат му чиракува в магазин в Есен. Старият Албрехт предлага хранителни продукти, произведени в малката семейна ферма зад къщата. Още от самото начало търговията тръгва добре. Магазинчето на семейство Албрехт скоро става много популярно в Есен, защото винаги предлага пресни продукти на изключително изгодни цени. Скоро те отварят и втори магазин в Есен. По време на Първата световна война семейството успява да натрупа завидно състояние. Неговото затворено стопанство не се влияе от продоволствената криза, предизвикана от войната. Оцелява и по време на голямата икономическа криза в Германия през 20-те години на ХХ в. Хиперинфлацията и сривът на германската икономика в този период разоряват хиляди дребни фермери. Но семейство Албрехт свива до минимум разходите си и продължава да поддържа ниски цени на предлаганите хранителни продукти. Това се оказва успешен подход, който осигурява оцеляването на семейния бизнес. През 40-те години покупателната способност на населението в Германия рязко нараства. Това се отразява върху продажбите в магазините на семейство Албрехт. Семейството отваря нови и нови магазини и до 1950 г. създават верига от 13 магазина за хранителни стоки. През 1948 г. те регистрират компанията "Алди".
Вълшебната думичка дискаунт
Шеметният възход идва с раждането на революционната за времето си идеята за discount супермаркети, където се продават хранителни продукти и стоки за бита на много ниски цени. Оттам води началото си и името на търговския концерн - "Алди" е съкращение от ALbrecht и Discount - "Албрехт отстъпка". Концепцията е проста и находчива - целият асортимент от стоки е драстично ограничен, като в него остават или се добавят само продукти, които при определен минимален оборот имат висока обращаемост. Освен това от асортимента отпада всичко, което е скъпо или свързано с излишни разноски. Интериорът на магазините е скромен, собствениците се отказват от скъпа реклама и пресни стоки, чието доставяне ги оскъпява. Пести се и от наемите, като търговската площ се редуцира до разумния минимум. Намаляването на разходите, получено по този начин, се трансформира в ниски цени на стоките за крайния потребител. Първият супермаркет "Алди" е открит през 1962 г. в Дортмунд. Печалбите са вложени в откриването на нови магазини. Не след дълго филиали на фирмата са открити в почти всички големи германски градове. Магазините с марката "Алди" стават изключително популярни и приходите на семейството драстично се увеличават.
Разделението прави силата
За да може да се затвърди постигнатото и да се отворят нови хоризонти, двамата синове на стария Албрехт - Карл и Тео, през 1960 г. разделят филиалите на предприятието по условната граница река Рур. Тео Албрехт поема управлението на северната верига "Алди-север", а Карл Албрехт - на южната. Но те продължават да работят заедно. Както се шегуват немците, единствената разлика между тях е, че използват различен цвят опаковки за продуктите. Цялостният асортимент на филиалите е практически еднакъв. След по-малко от десет години фирмата се разраства до 600 филиала в над 300 германски града. През 1980 г. броят на филиалите е вече 1800, служителите на фирмата - 8 хиляди, а оборотът стига до кръгло десет милиарда марки. Невероятният стопански растеж дава на братя Албрехт огромна власт на пазара. С желязната хватка те успяват да принудят доставчиците си да им предложат най-изгодните цени, освен това включват в асортимента собствени марки, които им доставят по тяхна поръчка най-реномираните немски производители. Големият скок в печалбите на предприятието е през 1990 г., когато след обединението на Германия годишният оборот се повишава с фантастичните 200 процента.
Успехът на "Алди" в Германия дава възможност за глобална експанзия, която братята стартират от Белгия с веригата магазини Lansa, после откриват в Холандия веригата Combi, в Австрия - Hofer. След Франция и Великобритания "Алди" заемат позиции в Австралия и САЩ. През 1997 г. групировката обхваща около 4500 магазина и става петото по големина европейски търговско предприятие с годишен оборот от 30 ??млн.?? марки. В момента "Алди" отстоява водещата си позиция в Европа, генерирайки печалби до 2.80 евро на всеки 100 евро оборот. Днес компанията се управлява от синовете на Тео Албрехт - Тео-младши и Бертолд. Фирмата има над 50 самостоятелни представителства по целия свят, които се ръководят от специално изградени централи в гр. Мюлхайм в областта Рур. В "Алди" пазаруват не само безработни и пенсионери, но и собственици на мерцедеси в скъпи костюми. Магазините не са пренебрегвани даже и от депутатите в германския Бундестаг. Евтино не значи некачествено, са на мнение клиентите. Успехът се дължи на стегната организация, като всеки мениджър на фирмата е юридически самостоятелен и участва в събранията на изпълнителните директори, които информират управителния съвет за дейността, а той определя насоките на бъдещото развитие.
Семейните потайности
Основно правило е да се пази в пълна тайна как точно се ръководи бизнесът. Управителите на филиалите на "Алди" по света отказват да предоставят каквито и да било подробности около дейността си. Тео и Карл Албрехт са изключително дискретни и относно личния си живот. От 20 години никой не е виждал Тео, защото той отклонява всякакви покани за участие в публични прояви.
През ноември 1971 г. братята, без да искат, се оказали в центъра на общественото внимание. Тогава Тео бил похитен, докато се намирал в един от магазините. Целта на бандитите била да получат солиден откуп от известните богаташи. По-младият от братята бил в неизвестност 17 дни. Освободили го, след като за него бил платен откуп от седем милиона марки. Полицията не успяла да намери половината от тази сума дори след като арестувала похитителите - бившият адвокат Ханс Йоахим Олленбург и професионалният мошеник Пол Крон. За втори и последен път на Тео му се наложило да попадне пред телеобективите, когато трябвало да декларира сумата, похарчена от неговите близки за подкупа и свързаните с това разходи. Тогава той завел процес срещу данъчните служби, който успял да спечели без особен проблем.
Едно от малките неща, които се знаят за братята, е хобито на Тео. Той събира стари пишещи машини. Вестниците обаче не могат да се докопат до информация за сумите, които дава, за да удовлетвори колекционерската си страст. Известно е само, че той притежава доста редки екземпляри, които купува чрез подставени лица. Пестеливостта на братята Албрехт е пословична. Говори се, че в огромното си имение Тео Албрехт държал на склад за черни дни десет цистерни с 1 млн. л петрол, а когато влизал в помещение, най-напред гасял осветлението, за да провери дали не може без него. Освен това като виц се разказва, че братята предпочитали да пътуват в икономична класа. Но едва ли само скъперничеството им ги е направило милиардери
пише регал
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар