безработица

АЙТЕН ГЕГОВА
АКО се вписваш в баналната история, че си пришълец от провинцията в града, за да направиш кариера, семейство и да се отървеш от манталитета на човек от малка селищна периферия, значи попадаш в групата на големите мечтатели. Сигурно и аз съм в нея, защото съм от малко градче и съм дошла в големия град със същата амбиция.

Повечето от младежите, които идват в столицата, са като мен. Искам да получа висше образование и съм положила огромни усилия за това. Искам да живея в големия град не защото презирам родното си място, а защото вариантите за работа в София са далеч по-разнообразни. Мечтая да стана журналистка, но може да работя в библиотека, да се занимавам с пиар, да работя в сайт. Това обаче е неземно желание. Защото съм правила многобройни опити да вляза в тези професии и - нищо.
Мнозина хранят илюзията, че дипломата за висше образоване, към която се стремят, е гаранция, че ще бъдат назначени на желаното място. Университетите обаче дават знания, но не и умения. В един момент в ръката си държиш диплома, с която нямаш представа какво да правиш и накъде да поемеш.
В най-щастливата развръзка роля може да изиграят връзки, познанства, телефонно обаждане на важна "клечка". Тогава всичко се нарежда, докато не започнат съкращения и най-младите и дошлите отскоро отпадат. И после пак връзки, телефонно обаждане и друга позиция на друго място. Докато се закрепиш.
Друг вариант е да се съгласиш на каква да е работа. Трети - да се върнеш в родното си място, където хоризонтът е да се занимаваш с онова, за което не си учил. Всъщност там образование не ти трябва - отиваш в цеха за обувки например или на полето. Месечно караш с 300 лв., но след университета трудно забравяш големия град, контактите, средата.
Някой ще каже - ами стойте си там. Но там възможностите се броят на пръсти. Значи ли, че като съм от малко селище, нямам право да искам живот в големия град? И защо ме третират като пришълец?
 Накрая твърдата позиция "Искам да си остана в България" омеква и младият висшист започва да рови в мрежата за нискоквалифицирана, но доста по-добре заплатена работа в чужбина. Мнозина заминават, малцина остават.