как България станала №1 във високите технологии в СИВ,

“Свободният свят имаше технологии, които ги нямаше в източния блок, затова Източноевропейците се опитваха да ги вземат. Единственият начин бе да придобием техника от Запад, да я копираме и да продължим напред. Това не бе редно, но бе единственият начин”, 

България контролираше 95% от бизнеса с дискове в Източна Европа и Китай. Имаше подобни усилия в “Роботрон” в Източна Германия и в Чехословакия, но не много успешни.

Стандартният подход, разпространен в страните от източния блок, бил да се вземе продукт от САЩ, да се разглоби на части, а после да се организира новото производство, което да доминира на пазара на източния блок. Така от вземането на продукта от Запад до произвеждане на еквивалент на Изток минавали от 3 до 5 г. “Моят подход бе различен. Когато бях поканен да развивам новите технологии, казах, че или ще ги въвеждаме веднага, или няма да го правим. 


 Една от идеите била да наеме западни консултанти. “Веднага ме попитаха кого имам предвид и им отговорих: “Хората, които управляват компютърния бизнес.” Предложих да идем до Калифорния и да наемем консултант, но казаха: “Не може, те са ни врагове." Тогава отвърнах: “Врагове, неврагове - искате ли компютри или не?, а те: “Искаме”, и ми дадоха бюджет да наема консултанти"

Първият, когото наел, бил Денис Уейд през 1982 г. Двамата отишли при американски производители на флопидискови устройства. “Така почнахме и завършихме с купуването на 3 компании. А когато купуваш компания с оборудване и технология, няма нужда да чакаш 3 или 5 г. - имах продукта веднага. Той не бе най-добрият, но бе много по-добър от съществуващия в Европа или Източна Европа. Това бе голямата разлика с подхода преди. 

Интервюиращият показва американски доклад, според който през 1978 г. България изнасяла чрез ДЗУ и ИЗОТ дискове за $ 10,6 млн., а през 1985 г. тази цифра стига $ 164 млн. Димитров с гордост допълва, че през 1988 г. българският износ на дискове е стигнал космическата стойност от $ 2 млрд.! “Но след това всичко колабира, замина. Живков бе изместен от екстремисткото крило в БКП. С това се борехме аз и моят бос затова напуснахме страната през януари 1990 г.”, казва Димитров. Преди се пресели в Калифорния обаче той е съден и тикнат в затвора.
пише 24часа