събота, 7 декември 2013 г.

ЕВРОПЕЙСКА ОБЩНОСТ VS ЕВРАЗИЙСКИ СЪЮЗ

Евразийски съюз? Не, мерси!

България не е никак добре подготвена за членство в Евразийския съюз. Но това, както знаем, не е сериозна причина, която би спряла държавата ни да се присъедини към което и да е мащабно образувание. Когато през 2007 г. бяхме приети в ЕС, пак не бяхме достатъчно добре подготвени. Между Европейския и Евразийския съюз, разбира се, има известни дребни разлики. На едното място сами пожелахме да се запишем като сред равни, на другото - нас ни канят да приемем с послушание порядките. Когато преди време кандидатствахме за място около масата в Брюксел, имахме най-вече политическа готовност, но не и икономическа. В случая с Евразия е точно обратното. Икономически погледнато, сме си по-скоро за там. Защото идеята на Владимир Путин е такава – към голямото общо пространство на Русия, Казахстан, Беларус, Таджикистан и Киргизия, да се присъединят и страни, които са “лоялни към руските икономически интереси”.

България няма място сред сраните-членки на Евразийския съюз. Иначе един Туркменистан би се вписал страхотно и остава непонятно защо нищо не се говори за евентуално членство на Ашхабад в тази мащабна организация.

Помня, че в края на 90-те години на миналия век пушенето в центъра на Ашхабад бе забранено, защото димът от цигарите се разнасял във въздуха, мърсял го и вредял на здравето на президента. Изискване, което не знам дали е валидно и сега при успешния му наследник Гурбангули Бердимохамедов, но което ясно показва, че в Туркменистан има ред и порядък. И то за най-дребните неща. И всичко стриктно се следи и спазва!
Разхайтеността на българите, които са готови да пушат навсякъде, въпреки законовите запрещения, не би се вписала на въпросния евразийски модел. В Европейския съюз също има достатъчно ограничения, но ако не ги спазваш, просто те санкционират,
без да те бият до синьо в някой карцер, какъвто в най-общи линии е подходът в евразийското пространство.


В Европейския съюз безчинствата на държавата, властта и нейните органи спрямо отделния човек могат да бъдат осъдени и добре компенсирани. Има даже хора, които преживяват нелошо само от жалби в Хага и Страсбург. В Евразийския съюз подобни своеволия не само че не са възможни, но дори и мисълта за тях се смята за обида към държавността и националния флаг.

Ако има противоречия, Русия не предлага на Украйна общо производство, а просто спира крана на тръбата и готово - Киев приема аргументите на Москва. А когато не става с газ, проблемите се решават с диоксин или с плутоний. Това последното в кръга на майтапа. Не, мерси! В ЕС засега ни е добре

Вярно е, че съюзът, в който България се намира, не е перфектен, но със сигурност по-добър в момента не съществува. Евразийското образувание може да е нещо чудесно за таджиките, казахите, киргизите, татарите и т.н., но не и за нас. Навремето не станахме 16-а република на СССР, няма защо да мислим за подобни щуротии и сега.

Но не може да не се признае, че при Путин бе значително вдигнат жизненият стандарт на руснаците, сринал се при предшественика му Борис Елцин. И много хора казват, че предпочитат днешната сигурност пред вчерашната свобода.

Извън големите градове животът продължава да е доста тежък.
В стотици села хората все още живеят в примитивни условия. В същото време Москва е един от най-скъпите градове в света, пълна със суперлуксозни бутици и заведения.
Политическите свободи в Русия са сведени почти до нула. Всичко започна с отмяната на преките избори за губернатор. И продължи с отстраняване на неудобните кандидати за каквито и да било постове - най-често след намеса на съда.

Путин си има и личен политзатворник - олигарха Михаил Ходорковски. Вече 10 години той е зад решетките.

 Да, Ходорковски наистина може да е откраднал пари. Но как да си обясним факта, че други олигарси - като например Роман Абрамович, се ползват с благоразположението на Кремъл? И стават собственици на ключови металургични газови и какви ли не още компании. Абрамович дори си купи английския футболен клуб “Челси”, а “колегата” му олигарх Дмитрий Риболовлев - френския “Монако”.

Режимът на Путин е обвиняван, че убива свои противници.
През 2006 г. пред дома си в Москва бе застреляна яростно критикуващата го журналистка Анна Политковская. Същата година в Лондон, отровен с полоний, в страшни мъки издъхна агентът беглец Александър Литвиненко. Обвиненията не са доказани, тъй като следите на убийците са заметени.Ненапразно по отношение на свободата на словото Путинова Русия слиза все по-надолу в световните класации. Критикуващи Кремъл медии сменят внезапно собственика си, ако са частни, или директора, ако са държавни.Путин си създаде и прокремълски младежки движения, които обичат да влизат в ролята на “възмутени граждани” и да бият опозиционери. Тормозят дори западни посланици, позволили си да критикуват “бащицата”. Такова е движението “Наши”, чиито активисти опозицията нарича “нашисти”.

В Евразийския съюз не са на "ти" с демокрацията
В нито една точка от договора за учредяване не са споменати думи като свобода, демокрация, ценности.
Президентите на държавите  нямат навика да се оттеглят след познатите в Европа два мандата. По политически свободи тези страни заемат задните места в световните класации. В Русия, Беларус и Казахстан икономическото положение е стабилно, поне засега. Но историята е доказала, че без свобода и демокрация няма вечен просперитет.

Казахстан мести столицата заради приумица на Назарбаев
“Аз не искам да управлявам толкова дълго, ама какво да направя, щом народът иска?”
Това е една от любимите фрази на Нурсултан Назарбаев, президента на Казахстан. Той е първият и единствен в историята държавен глава на страната от 1991 г., когато СССР се разпада и тя получава независимост.


В Беларус и до днес разстрелват
Беларус е бившата съветска република, която най-малко се е променила в сравнение с модела, по който се развиваше СССР.
Нещо повече - там и до днес смъртната присъда не само съществува, но дори се изпълнява. През март 2012 г. бяха разстреляни двама младежи, обвинени за атентат в метрото в Минск, взел 15 жертви.
Все пак жителите на страната поне имат правото да пътуват свободно в чужбина.
Но всички медии - печатни и ефирни, са под жестокия контрол на държавата. “Еретични” мисли е възможно да проникват само чрез интернет.
От 1994 г. начело на Беларус е нейният пръв и единствен досега президент Александър Лукашенко. ЕС го обяви за последния диктатор на Европа и той няма право да стъпва на територията на нито една държава от съюза. От него е вдигнал ръце дори Владимир Путин, който иначе дава мило и драго “близката чужбина” на Русия да не поеме по пътя на евроинтеграцията.
Според официални данни безработицата в Беларус е едва... половин процент. Но причината е единствено в това, че по закон абсолютно всеки трудоспособен жител на републиката е задължен да работи. Независимо дали работата, на която е назначен, му харесва или не.
Колхозите от съветско време са масово разпространени и до днес. Говори се, че Лукашенко пратил за назидание в едно такова стопанство съпругата си Галина, с която от доста години насам е разделен.
Голяма част от населението е заета именно в селското стопанство. Беларус и до днес развива машиностроенето от съветско време.
И сега там се произвеждат добре познатите у нас трактори “Беларус”. От 5 години насам пък половин България сънува кошмари, а другата благославя завода за автотракторно електрооборудване в град Борисов, съкратено БАТЕ. Създаденият там футболен отбор си извоюва име в Европа през 2008 г. след победа над българския “Левски”, която го прати в Шампионската лига.
“БАТЕ Борисов” комай е единственото нещо от Беларус, ползващо се в момента с реноме на Стария континент.

В Таджикистан вода газят, жадни ходят
60 на сто безработица. Това като че ли е напълно достатъчно, за да добием представа какво представлява днешен Таджикистан. Въпреки големите си природни богатства, това е една от най-бедните страни в света и едва ли членството в Евразийския съюз ще промени скоро положението към по-добро.














Няма коментари:

Публикуване на коментар