КРИЗА

Латинска Америка за 200 години се научи да се бори с кризите, а Европа точно обратното - забрави.


За по-малко от 200 години регионът е преживял десетки кризи. Известният мексикански икономист Карлос Маришал е идентифицирал осем най-големи финансови сътресения, които са засегнали целия континент:

Три дългови кризи през 1873 г., 1890 г. и 1931 г. Фалитът на Мексико през 1982 г. Мексиканската "текилова криза" през 1994 г. Разрушителният банкрут на Аржентина през 2001. Световната финансова криза през 2008 г.

Икономистите Карлос Вех от Университета Джон Хопкинс и Гилермо Вулетин от Института "Брукингс" са изучили 34 икономически кризи – тяхната средна продължителност и интензивност.

Те са се натъкнали на любопитен факт – след 1998 г. кризите в Латинска Америка са станали доста по-краткотрайни и са нанасяли по-малки щети на икономиките. Това се вижда много отчетливо в Бразилия, Чили и Мексико.

Оказва се, че реакцията на правителствата и централните банки на кризите се променя активно през последните 30-40 години.

Първоначално тя е била проциклична – властите сякаш са плавали по течение на кризата, без да предприемат активни ответни мерки. Но след 1998 г. много страни променят своя подход за борба с кризите и започват да предприемат мерки, които да стимулират икономиката. Бразилия, Чили, Колумбия и Перу в отговор на последната световна финансова криза значително понижават своите лихви.

Впрочем не всички се отказват от процикличната политика. Аржентина, Венецуела и Уругвай вдигат лихвите. В резултат на това Венецуела стана жертва на хиперинфлацията и трябваше да девалвира няколко пъти своята валута.

Въпреки грешките на Венецуела, Вех и Вулетин са стигнали до извода, че като цяло латиноамериканските държави са се научили как действат по време на кризи и са много по-добре подготвени за икономическите проблеми, отколкото преди време. Така те могат спокойно да преминат през предстоящото излизане на Федералния резерв на САЩ от политиката на количествени улеснения.

За сметка на това Европа реагира на кризата като старата Латинска Америка. След като икономистите са се убедили, че латиноамериканците са се научили да се борят с кризите, те са решили да проверят как стоят нещата с антикризисната политика в Европа.

Днешната криза в еврозоната много прилича на ситуацията в Латинска Америка през 80-те и 90-те години на ХХ век.

През първото тримесечие на 2013 г. рецесията продължава в 7 от 10 държави от еврозоната. Някои страни по дълбочина на икономическия спад дори задминават държавите от Латинска Америка в епохата на Симон Боливар - брутният вътрешен продукт на Гърция от началото на кризата е намалял с 24%.

Тъй като монетарната политика в еврозоната се повежда от Европейската централна банка, тя е била еднакво контрациклична за всички страни. Например през януари 2012 г. ЕЦБ намали задължителните резерви за банките от 2% на 1%.

Бюджетната политика е нещо съвсем друго – всяка страна от ЕС има своя политика. Анализирайки бюджетните разходи на европейските правителства, учените са стигнали до извода, че в отговор на кризата европейците повсеместно са започнали да провеждат проциклична политика. С други думи, започнали са да пестят.

Европейските държави сякаш се качиха в машината на времето и се превърнаха в своите бивши колонии, пише БГНЕС.