НАДОЛУ

Как вицепрезидент изпадна до това да работи за 10 долара на час

Том Палоум сякаш е имал два живота. В пика на своята кариера той е имал 6-цифрена заплата, бил е вицепрезидент на маркетинг отдела на компанията Oral-B и е летял в първа класа до Европа. Днес той е на 77 години и работи на две места – като демонстратор на храна в супермаркет и в голф клуб, където сервира бъргъри и напитки. На едната работа той печели по 10 долара на час, а на другата малко над минималната за САЩ (7.25 долара). Палоум не е мързелив. Той е работил здраво през целия си живот, изплатил си е ипотеката и е платил образованието на децата си. Но като повечето американци, не е спестявал за пенсия. Според инвестиционни експерти в САЩ човек трябва да е спестил между 10 и 20 пъти годишния си доход, за да поддържа стандарта си на живот през старостта си. Когато през 2008 година започва световната финансова криза, малкото, което Палоум е спестил – 90 000 долара се стопява. Изведнъж той се оказва без пари. Хваща се на каквато работа намери.

Той работи на двете си работни места в различен ден от седмицата. В един ден можете да го видите да демонстрира храни в супермаркет, да подрежда количките и да си говори с клиентите. На следващия ден застъпва 8-часова смяна в Rogers Park Golf Course в Тампа. Там той върши почти всичко – сервира, отсервира, пече бъргъри, работи на касата. За целия ден изкарва 80 долара, или 7.98 долара на час, което е малко над минималната заплата. На месец той получава 600 долара пенсия от последната си работа и 1 200 долара социални помощи. За да пести пари, той пуска миялната си машина само веднъж на седмица и не ползва топла вода, освен за душ сутрин. Купува си самолетни билети, за да посети децата си 6 месеца по-рано. Палоум е израснал в семейство на двама емигранти. Той завършва университет и започва да гради кариера. През 1975 година прави пробив и става вицепрезидент на маркетинг отдела на Оral-B. На 39-годишна възраст има 5-цифрена месечна заплата. През уикенда играе голф с други бизнесмени. Всичко тръгва надолу, когато съпругата му Една загива в катастрофа през 1983 година. Дъщеря му предлага да прекъсне ученето си в университет и да се върне вкъщи, за да се грижи за другите две деца – на 14 и 16 години. Палоум обаче настоява тя да остане в университета. Когато е на 44 години той основава своя консултантска компания. Въпреки че не печели колкото на предишната си работа, прави по около 120 000 долара на година и има няколко големи клиенти. Плаща образованието на децата си в колеж, но не му идва на наум да мисли за пенсиониране. Работил е за себе си и не е имал пенсионен фонд. Когато започва финансовата криза спестяванията на Палоум, които са предимно инвестирани в акции, се сриват от 90 000 на 40 000 долара.

Между 2008 и 2011 година Палоум е подал молба за около 100 работни места в големи компании, но навсякъде са му отказвали, защото е прекалено възрастен.