работа емигрант англия

Айдъла Денис Христов след 5 години на Острова: Работя на 3 места, за да сбъдна мечтата си

- Колко ти излезе това удоволствие?

- Струваше ми доста пари, но когато човек иска да направи нещо, работи, изкарва пари и го прави.

- Колко плати и как го финансира?

- Целият проект ми струваше около 2000 паунда, пари, които си изкарах сам, като работех през уикендите в един цветарски магазин.

- А как живееше там, как се издържаше в Лондон?

- За това трябва да благодаря на майка ми, защото тя направи за мен абсолютно всичко, което беше възможно - като се почне от обученията ми като гимназист в Благоевград, през изпитите за влизането ми в университета и пълната издръжка по време на следването ми. За таксата - 3300 паунда на година, изтеглих заем. Ще започна да го връщам, когато започна да изкарвам, ако не се лъжа - над 19 000 паунда годишно, и се надявам, че ще го изплатя, и то възможно най-бързо.

- Да разбирам ли, че вярваш, че ще изкарваш достатъчно добри пари?

- О, да, вярвам. За всичко, което правя в живота си, вярвам, че ще стане. И досега нещата се получават. Много съм упорит, дори в момента в търсене на работа, защото макар и огромен град, в Лондон трудно се намира работа като композитор, има много, много талантливи хора. Не се отказвам "да си блъскам главата в стената", за да се реализирам. 

- Нямаш ли намерение да продължиш образованието си в магистърска степен?

- Не ми трябва поне засега за професията ми.

- С какво се занимаваш сега?

- В момента работя на няколко места - като учител по пиано и музика, преподавам на деца и възрастни, но не искам това да правя до края на живота си. В
малка компания пиша музика за реклами от време на време и продължавам да работя в цветарския магазин от студентските ми години. Нямам нито един свободен ден, но си казвам, че сега е моментът да го правя.

Странно ми е, че много хора на моите години не искат да работят и си търсят какви ли не извинения и оправдания да мързелуват. За мен например беше важно като завърша, да се изнеса от вкъщи и да се науча да съм самостоятелен. Баща ми живее в Благоевград, но майка, за да ми осигури обучението, отиде да работи в Лондон още преди да завърша гимназия. Бяхме заедно, докато учех в университета, брат ми също дойде в Лондон да работи. За мен беше много важно да се изнеса и да видя къкъв е животът, когато сам трябва да си плащаш сметките и да се грижиш за всичко. И успях да го направя, наех си стая в къща, в която си устроих и малко импровизирано студио.

- Сам ли си плащаш вече сметките?

- Да, с изключение на тази за телефона ми, взех го, докато живеехме заедно, и все още майка ми продължава да ми го плаща. Затова, като се прибираме до България, аз настоявам да й платя отпуската като реванш. Не ми го позволява още, но се надявам да имам възможност да й подаря много ваканции занапред.

- И все пак защо според теб една солидна армия млади хора отказват да работят за 400-500 лв.?

- Не знам. Не се интересувам от това, концентрирам се върху собствения си живот, не върху чуждия - да се справят хората както намират за добре.

- Най-често оправданията са, че за толкова пари не си заслужава да работят. Ти би ли работил за 400-500 лв.?

- Бих работил за всякакви пари, когато имам цел и съм решен да я постигна. В цветарския магазин, за който споменах, започнах, за да си изкарвам някакви джобни и да не вися изцяло на джоба на майка ми.