Една от графиките е на Робърт Шилер, която показва, че акциите в момента са много скъпи, в сравнение със средното за последните 10 години. Обикновено, акциите имат индекс цена-печалба (Shiller P/E) равен на 16, а този индекс в момента е близко до 28. Това означава, че акциите са оценени с 65% по-високо. Според икономисти, това трябва да тревожи инвеститорите.
Друга от графиките е индикаторът за настроенията на пазара на RBC Capital Markets, която показва, че инвеститорите в момента са изключително оптимистично настроени. Отчетените резултати показват, че индикаторът достига най-висока стойност за последните 10 години, а повечето от нас знаят от опит, какво се случва когато настроенията на пазара са в двете крайности – възниква бързо и изненадващо свиване до нормалните стойности. Ако инвеститорите са толкова оптимистично настроени, то трябва да бъдем доста внимателни.
Индексът на волатилност (VIX – CBOE volatility index) е представен в друга графика и показва, че е достигнал стойности близки до най-ниските в историята. С възстановяването на пазарите през последните няколко години, инвеститорите са станали безгрижни. И те ще избягат от пазарите при евентуални непредвидими събития.
Робърт Уидермер, който заедно с екип от икономисти правилно предсказа краха на жилищния пазар на САЩ, капиталовите пазари, както и потребителските разходи, които почти доведоха САЩ до дъното по време на Голямата рецесия, наскоро даде интервю, в което прогнозира, че се задава пазарна катастрофа, която ще доведе до спад на фондовия пазар с 90 %, 50 % безработица и 100 % годишна инфлация в началото на този година.
Дълговете на Китай
"Големите кораби често плават върху големи дългове" – китайска поговорка
А дали Китай ще се окаже източникът на следващата финансова катастрофа? Доказателствата за това са причина за безпокойство. Докато потребителите и правителствата в САЩ и Европа се опитват – с ограничен успех- да намалят или поне стабилизират дълговете си, Китай прави точно обратното. За последните 5 години, Китай изпомпва повече от 13 трилиона долара кредити в икономиката си, с цел да запази темповете си на растеж на фона на слабото възстановяване в глобален мащаб.
След като повечето финансови катастрофи са предшествани от неистово покачване на заемите (историята говори само по себе си: дълговете на Япония в началото на 90-те, Южна Корея и други бързо развиващи се икономики в края на 90-те и Америка и Великобритания през 2008), може би Китай върви точно към подобна катастрофа.
Общият дълг (сума от заемите на правителството, корпорациите и домакинствата) скочи със 100 % от БВП от 2008 г. насам и сега е 250 % от БВП – това е малко по-малко от дълговете на богатите нации (в Япония е отчетен дълг 411 % от БВП, Швеция е с 293 %, а САЩ с 264 %), но далеч по-високо, отколкото всеки друг развиващ се пазар (за сравнение общият дълг на Тайланд е 150 % от БВП, а на Русия 43 %).
Този икономически ръст, задвижен от кредитите, не може да се поддържа дълго без да причини големи смущения и да предразположи икономиката на страната пред срив. Възвръщаемостта вече е започнала да намалява. В годините от 2008 до 2015, правителственият и частният дълг са нараствали с около 3 юана за всеки добавен юан икономическа активност – тези нива на кредитен интензитет бяха надхвърлени от САЩ в годините, довели до кризата от 2008г. Както бе в САЩ, голяма част от кредитополучателите са със съмнителна възможност да ги изплатят, а това подхранва презастрояване и неизползван капацитет.
Не може да се прецени, до колко ще се разпространи евентуален срив в икономиката на Китай. Но фалитът на такава голяма икономика, със сигурност ще повлияе и на икономиката в световен план.
"Икономиката зависи от икономистите, точно толкова, колкото времето от метеоролозите." - Жан-Пол Кауфман, френски журналист
Темата е изключително актуална сред икономистите и винаги ще бъде такава. За мен това са трите главни причини, които могат да предизвикат следващата световна икономическа криза. Те, разбира се, могат да се проявят и заедно и поотделно. Едната може да е вследствие на някоя от останалите, както и обратното.
Едва ли някога ще можем да предвиждаме с точност "кога, къде и какво" ни чака зад следващия ъгъл, но като икономисти, ние сме длъжни да останем информирани относно глобалните проблеми и тенденции, да споделяме резултатите от нашите анализи и изследвания, да бъдем подготвени и да търсим механизми за облекчаване на последствията от очакващите ни икономически кризи.
капитал
Няма коментари:
Публикуване на коментар