НЕЗАКОННИ

Ндрангета е имала вертикална структура, която всъщност й е позволила да стане перфектна машина на престъпността. Тази структура била
измислена много по-добре
от тази на сродните й организации. Някои специализирани по делата на мафията журналисти дори я сравниха с тази на Ватикана, чиито организационни методи и прийоми на действие през последните две хилядолетия са се доказали като изключително ефикасни. Дори такъв безпощаден и безкомпромисен диктатор като Адолф Хитлер им е завиждал искрено.
Любопитното е, че дори „папата” на Ндрангета, също както и върховният водач на Светата католическа църква, е избиран на своеобразен „конклав” от „кардинали”, организиран в светилището на Калабрия - метоха на Богородица в планината Аспромонте. Магистратите го установяват чрез подслушване на телефонни разговори между заподозрени лица и чрез видеозаписи със специални средства на последния подобен „конклав”. На него за глава на „кримине”, или на „провинча”, както мафиотите наричат между себе си върховния изпълнителен орган на организацията, е издигнат 80-годишният Доменико Опедизано от Розарно - града с най-много членове на Ндрагета. Той става „капо кримине”, всемогъщият, който държи в ръцете си и живота, и смъртта на хората си, а те го почитат като идол. Всички трябва да му се подчиняват безпрекословно, той е мъдрецът, който съди най-справедливо, благодетелят, който държи
както хляба, така и ножа на всички,
свързани с организацията, независимо колко далеч от него се намират. Типичен пример за това е назначеният от Опедизано за „кардинал” на Милано бос Кармине Новела. През пролетта на 2008 г. Новела ражда нещо като проект за независимост на подопечната му територия - решава да откъсне от Ндрангета индустриалната и финансовата столица на Италия заедно с цялата й прилежаща област Ломбардия. Иска му се да я направи по някакъв начин автономна от „провинча” и нейните божи заповеди. На 12 юли 2008 г. ченгетата засичат телефонен разговор между двама видни представители на калабрийската организирана престъпност, в който единият казва по адрес на Кармине Новела: „С него вече е свършено, шефът на „провинча” го уволни...” Наистина не след дълго отцепникът е „уволнен”, ама завинаги -
надупчен като решето от куршумите на пратените да го навестят килъри.
В йерархичната структура на Ндрангета след капо кримине се нарежда неговата дясна ръка мастро ди джорната, или всекидневният майстор. Той е нещо като „държавен секретар”, като говорител на върховния шеф, който предава на подчинените всичките заповеди. Следват го „кардиналите”, наричани мастро, или майстори, няколко от тях оглавяват важните „общ отдел”, „организационен”, и „счетоводен”, а другите управляват обособените в Калабрия и извън нея подопечни местни територии - „локале”. Тези босове се наричат мастро локале, или местен майстор, който в контролирания район е нещо като архиепископ или наместник на върховния капо кримине.
Базовата единица на калабрийската мафия пък е ндрина, т. е. първичната клетка на организацията, в която влизат членовете на една и съща фамилия, понякога „разширена” с комбинирани нарочно бракове. Всяка „клетка” има своята територия на влияние и се отчита за всичко пред мастро локале. Интересното е, че за разлика от посестримите си местната власт на Ндрангета е разделена на две равнища - ниско и високо. В първото влизат първичните клетки на съответната територия - локале, или оперативните му отдели, които обаче
не знаят нищо за висшестоящото ниво
То обикновено е наричано „свято общество” и в него влизат босовете на най-много 7 ндрини с дълга и безупречна история. Те обаче знаят всичко за нисшестоящите и бдят както за правилното разпределение на трафиците в локале, така и за печалбите от различните незаконни дейности, като се започне от търговията с наркотици и се завърши с рекета на уличните търговци.
Според антимафиотите именно това разделение на две равнища е силата на организираната престъпност в Калабрия, похватът, който винаги я е крепял и правил недосегаема допреди месец.
Редица любопитни и допринасящи за спойката на Ндрангета организационни похвати са открили магистратите през годините, докато са подготвяли удара срещу нея през юли. Като например раздаваните титли на нейни членове за различни заслуги или пък издигането им в рангове - нещо познато също от историята на католическата църква. Най-ниският е „младеж на честта”, който се дава на наследник на знатна „ндрангетистка” фамилия при навършването на 14 години - възрастта, когато можеш да станеш член на организацията. След това следва „редник на честта” - тази титла е присъждана за особени заслуги, обикновено свързани с изпълнението на „мокри поръчки”. За изпълнението на деликатни мисии или за свръхуспешни далавери членът на Ндрангета може да бъде издигнат в ранг „сгарист” - нещо като „точен човек”. Всичко това се отнася до първото равнище, докато във второто в титлите има направо
нещо божествено
Първата там е „святост”, а втората - „евангелист”. Или бос, който е имал честта да се закълне във вярност към Ндрангета с ръка върху Евангелието.
И накрая за жените на перфектната машина на организираната престъпност - в Калабрия те не са наричани както в Сицилия „жени на честта” заради обета им да пазят тайните на мафията. В най-южната част на Ботуша те са просто „жени на солидарността”. Защото те не само помагат на изпадналите в затруднения заради арести „ндрини”, но и заместват мъжете и братята си, ако бъдат закопчани. При това, казват, правели го достойно.