Спокойно - немците и японците също са били големи мързеливци, когато са ги управлявали феодалните елити. Например през 1820 г. британският пътешественик и писател Джон Ръсел пише, че немците са "тежкоподвижни, непретенциозни хора..., които не са надарени нито с острота на възприятието, нито с бързина на усещането". Според Ръсел те трудно възприемат новите идеи. "Дълго време минава, преди един германец да бъде накаран да схване смисъла на нещо, което за него е ново, и също така е трудно да го накараш да вложи старание в постигането му".
Британците са смятали, че немците са прекалени индивидуалисти, не са способни да си сътрудничат и затова публичната им инфраструктура е пълна катастрофа. Вицекралят на Индия Джон Макфиърсън пише: "Пътищата в Германия бяха толкова лоши, че се пренасочих към Италия." (Забележете, човекът идва от Индия!)
в Южна Корея – един трудолюбив народ, който в миналото също е бил обявен за мързелив от пътешествениците. Японците също не са били цвете за мирисане. Американският мисионер Сидни Гулик прекарва 25 години (1888-1913) в Страната на изгряващото слънце и написва книгата “Еволюция на японците”. В нея той твърди, че японците правят впечатление на “мързеливци, които са напълно безразлични към това, че времето лети.”
Според него японците са “небрежни и емоционални” хора, които се отличават с леко сърце, не се тревожат за бъдещето и живеят само в настоящето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар