Отдавна искаме да отпаднат редица ограничения, които големите търговци на дребно налагат на доставчиците си", посочва и собственикът на млекопреработващата фирма "Жоси" Симеон Присадашки.
"Например подписваш договор, но след година веригата ти поставя едностранно нови условия и казва: Или приемаш, или спираме да работим с теб, следващият чака", описва той. По думите му в такъв случай доставчикът няма избор, защото вече е дал 10 000 лв. входна такса, за да влезе в магазина. Ако година по-късно му поставят непосилни условия и е принуден да излезе, губи платеното.
10 хиляди на магазин 50 магазина са 50 хиляди годишно
200 магазина в цяла Европа по 10 хиляди ,смятай сам
The chain operates over 1,000 stores in Germany, Czech Republic, Slovakia, Poland, Romania, Bulgaria and Croatia.
бизнес модел квартални магазини
Съвсем различно е при малките търговци - местни вериги или магазинчета. Там работим с 5 - 10% отстъпка от цената на едро и се плаща веднага или до седмица", описва представител на дистрибуторска компания. По думите му обаче, ако бизнесът ти е с национално покритие, неизменно работиш с големите вериги. На тях се разчита за оборот, докато печалба се реализира от малките партньори, обобщава той.
"В България действително има вериги, чийто модел включва много такси, отстъпки и бонуси от доставчиците. Но има и такива без нито една такса, като Lidl например. Силната конкуренция позволява на всеки да избере с кои търговци да се договори", обяснява изпълнителният директор на сдружението Йордан Матеев.
По думите му в повечето търговски вериги няма входна такса, а там, където има, тя е част от бизнес модела. Смисълът е да се поемат разходите за първоначално поставяне на стоката в магазините, както и да се сподели рискът от неуспех на новите стоки, обяснява Матеев и допълва, че в Германия едва 5% от продуктите успяват да се наложат на пазара. Така входните такси стимулират доставчиците да предлагат за продажба само стоките, за които са убедени, че ще бъдат успешни.
В Lidl, която работи основно със собствени марки, също 55% от продуктите са произведени в България.
Отделно от това, макар и малко на брой, български компании успяват да пробият на чужди пазари през доставки за големите търговци. Сред примерите са оранжериите "Гимел", също "Фикосота" и др. В случаите на неуспех често причината е в самия производител - не е конкурентен като цена или не може да осигури исканите количества.
пише капитал
Няма коментари:
Публикуване на коментар