РАБОТА 2015 БЪЛГАРИЯ

В малките градове няма ни работа, ни бъдеще
В Северозападна България много трудно се намира работа за млади хора. И да ги назначат някъде - заплатите са малки, а перспективите - никакви. Затова младите бягат към София и чужбина, казват Деян Георгиев (28 г.) и Даниел Йорданов (26 г.) от Лом.
Двамата са приятели от деца, но животът ги е разпилял на различни посоки. Даниел е в родния си град, а Деян пътува по света в търсена на прехрана и приключения.
- Така се случи, че не завърших висше образование. Веднага след гимназия почнах работа. Нямаше кой знае какъв избор и станах шивач, но работих само няколко месеца. Заплащането е мизерно, споделя Даниел.
 Въпреки несполучливите първи трудови стъпки той не скръстил ръце - заминал за Варна, работел като арматурист и готвач, но разразилата се криза го пратила на опашките за безработни.
 От година младият мъж е продавач - консултант в Лом и получава 500 лева на месец. Но дори и такава работа се намира само със застъпничеството на познати, признава младежът.
Той не вижда бъдеще в родния си град и от месеци подава СV-та в компютърни фирми в столицата. Приятелят му Деян е завършил публична администрация в СУ. Но така и не започнал работа по специалността си.
 Колегите му в министерства и агенции вземат по 650 лева заплата. Трудно се живее с толкова пари, казва Деян. Преди няколко години той заминал за Англия и си намерил работа в хотел.
 Вземал по 1000 паунда на месец. Но животът и атмосферата в Лондон не му харесали и се прибрал. Кандидатствал в голяма туроператорска фирма и от година кръстоства океаните с пасажерски кораби.
"Реализирам детската си мечта да опозная света, но и печеля добре!", казва момчето. Връща се в Лом само да си почине и да види близки и приятели.
Направил си е и сайт за спортни прогнози, от който също припечелва по нещо. Като задоволи приключенската си страст обаче смята да започне работа в София в IT сектора.
"Работа има много, но не и в родния ни край!", казват с горчивината двамата приятели.
 ТРУД