бизнес

В повечето случаи фирмите в страната ни са еднолична собственост или са семейни. Изключвайки така наречените холдингови структури, които ясно как се създадоха, как се сменяше и развиваше собствеността им през годините. Но тук става въпрос за нормалните, малки и средни български фирми, които се създадоха от нищото, без капитали, развиха се и се утвърдиха на пазара благодарение на знанията, идеите и усилията на техните собственици. Истинските български нови предприемачи.

Защо тези форми на собственост – еднолична или семейна, се оказват най-често срещани у нас? Защо са толкова малко примерите на успешни български компании с двама или повече собственици, които имат чисто професионални и бизнес отношения? Наистина са отчайващо малко.
Не сме научени как да работим заедно.
Другото, което ни затруднява да развиваме успешни бизнес партньорства, е неумението да работим заедно. У нас, ако има трима души на едно място, единият непременно трябва да е шеф. 
Случва се на Запад компании с допълващ се бизнес и общи пазари да се слеят. Собствениците им преценяват, че ако обединят усилията, капиталите си, активите си и персонала си, ще бъдат по-силни и по-конкурентни заедно. Да сте чували подобно чудо да се е случило в България?