УНИВЕРСИТЕТ 2014

Светът на най-търсената и високоплатена професия

Инвестицията за начинаещите програмисти -
година сериозно учене, един лаптоп, интернет и мозък

Какво всъщност прави програмистът?
Най-опростено представено - дава инструкции на компютъра какво да прави, като за целта трябва да може да пише кодове на компютърни програми. "В момента аз не знам хората, които обучавам, какво ще програмират. Ние ги подготвяме за нещо, което сега не съществува", "Преди десет години на никой не му беше хрумвало, че от телефона ще може да се чете имейл.

Учене през целия живот
Не знам дали има друга професия, в която трябва да се чете толкова много, както при програмирането,Ако един човек три години не работи, едва ли ще може да започне да работи като програмист отново, твърдят експертите в сектора==Освен това програмирането изисква малка доза вманиачаване, а малко жени стоят пред екрана 14 часа.
От тази любов към компютъра идва и митът за асоциалната натура на програмистите. 

Най-хубавото от света на най-търсената и високоплатена професия, е свободата - ако някой го притиска, програмистът може веднага да се оттегли, да отиде в друга фирма, град или държава и пак ще живее добре.


недостатъци
1. Технологичните компании се интересуват единствено от игри, социални мрежи и електронна търговия
Технологичните компании се гордеят с факта, че създават решения за най-големите предизвикателства, пред които сме изправени като общество – влошаването на околната среда, изменението на климата, образованието и здравеопазването. Те обаче продължават да пренебрегват области, които до голяма степен са „недокоснати“ от технологиите заради игри, социални мрежи и електронна търговия.

2. Технологичните лидери изглежда не осъзнават спешните въпроси, които има да решава човечеството
3. Компаниите задушават творческите пориви на талантливи личности в преследване на повече доходи


Визията за това какво да се създава обаче е станала „късогледа“ и не обслужва истинските нужди на хората. Досега не сме видели никакви истински пробиви в лечението на нелечими болести или оперативната хирургична намеса. Поне не достатъчно такива ако се имат предвид темповете на развитие на хардуер и софтуер. Какво става с биосистемите за инжектиране в почвата, от които се очаква да „ядат“ замърсителите? Или с опитите за извеждане на въглеродния двуокис от атмосферата, за да се намалят вредните промишлени емисии? Може би ако определени личности и техните семейства имат директна полза от масовото интегриране на подобни технологии в света това ще се случи, но засега не виждаме много развитие в тази насока.