24 ЧАСА

2000 до 2018
l Средната работна заплата е била 224 лв. в началото на периода, сега е 1060 лв.

През последните 17 години цените на стоките и услугите в България са се повишили почти 2 пъти, но за същия период средната работна заплата се е увеличила 4,7 пъти, показва сравнение между данните на НСИ и Евростат.

средната заплата в ИТ сектора е най-висока 

През 2000 г. средната работна заплата е била 224 лв. според данните на НСИ, а през 2017 г. е достигнала вече 1060 лв., което е точно 4,7 пъти повече. Тя е нараствала най-силно в годините непосредствено преди световната финансова криза 
 След 2005 г.

средната заплата

расте с почти

80-100 лв.

на година,

но този процес трае много кратко - до началото на кризата. Но и през кризисните години не е имало намаление на средната заплата, а просто ръстът ѝ е бил по-малък. По-забележимо нарастване има едва през последните 2-3 години.

Инфлацията също не се е движила равномерно през целия период. В годините на кризата цените дори намаляваха, защото покупателните възможности на населението бяха силно ограничени от високата безработица.

Освен това инфлацията далеч не е еднаква за всички стоки и услуги. Прави впечатление, че там, където има свободен пазар и силна конкуренция, потребителите са силно облагодетелствани от почти нищожно увеличение на цените. Например телефоните и битовата електроника за 17 години у нас

са поскъпнали

само с 9,7%,

а дрехите и обувките - с 26%.

И обратното - в сферите, в които не са правени никакви реформи и потребителите нямат избор, инфлацията е гигантска. Здравните услуги у нас например за 17 г. са поскъпнали със 154,7%, а разходите за образование са се увеличили с 214,5%. В тези две сфери страната ни е на практика на второ и съответно на трето място по най-висока инфлация в Евросъюза.

Изключение от това правило са цигарите и алкохолът - там също има конкуренция, но

цените са се

вдигнали с 408%

за 17 години

Причината са акцизите - в България те бяха най-ниски в Европа в продължение на дълги години, но след приемането ни в ЕС само за 3-4 г. поетапно бяха приети минималните за ЕС.

По отношение на цигарите и алкохола България е на второ място в съюза по поскъпване след Румъния, където за 17 години тези стоки са увеличили цените си със 726%.

От друга страна, слабото поскъпване на битовата електроника у нас не е голямо постижение, тъй като по принцип тази техника не е поскъпвала в почти целия Европейски съюз.

Първо банкери, после енергетици, а сега IT специалистите водят класацията

по заплащане

През този 17-годишен период в три основни сектора у нас са се получавали най-високите заплати - финансите и застраховането, енергетиката и сектора на информационните технологии. Само че те водят по най-високи заплати в различни периоди от време, показват данните.

Финансистите са получавали най-високите заплати в началото на периода, някъде докъм 2009-2010 г., редувайки се в различни години за първото място с енергетиците. През 2000 г. например, когато средната работна заплата в България е била 224 лв., средната заплата на финансистите е била двойно по-висока - 441 лв. И само за няколко години е достигнала плавно до около 1000 лв. месечно. Обяснението трябва да търсим в това, че точно тогава основните български банки бяха продадени на големи международни групи, започна разширяването на клоновата мрежа и кредитирането преживя бум.

Заплатите в енергетиката също са традиционно високи - ако не са на първо място през тези 17 г. непременно са на второ в класацията. Към 2010 г. обаче ръстът им замира, а през 2013 г. заплатите в енергетиката дори намаляват, въпреки че винаги са били над средните заплати на заетите у нас. През годините, които предхождат 2010-а, бурно развитие в енергетиката преживяха възобновяемите енергийни източници, което намали силно печалбите на големите производители на ток и топлоенергия.

Бумът на заплатите в IT сектора е свързан най-видимо с влизането на България в ЕС. От 2008 г. нататък заплащането, което в този сектор никога не е било ниско, преживява истински разцвет. Има години, в които средната заплата на IT специалистите расте с по 200-300 лв. годишно. През 2017 г. например тя е вече 2403 лв.

Туристическият сектор е пример за обратното - там заплатите през 2000 г. са били по-ниски от средните за всички заети и продължават да са по-ниски и до момента.

В Румъния цените се вдигнаха 3 пъти, в Германия - само с 28%

Румъния е безспорният първенец в ЕС по инфлация за времето между 2000 и 2017 г. При средна за Евросъюза инфлация от 36,5% за този период в северната ни съседка тя е стигнала 257%. България с нейните 84,6% е на пето място, изпреварена от Исландия, Унгария и Латвия.

Най-слаба инфлация е отчетена в Германия - само 28,6% за тези 17 години.

Северната ни съседка е рекордьор по увеличение на цените в повечето групи стоки и услуги, като най-силно там са поскъпнали алкохолът и цигарите - 8 пъти. За тези изделия дори средната за ЕС инфлация е видимо висока - 92,1% за времето между 2000 и 2017 г. Поскъпването на цигарите и алкохола е по-ниско от средното за ЕС предимно в северните държави - Швеция, Дания, Холандия, Германия, Полша, но там по принцип цените на тези стоки са по-високи от средните.

Дрехите и обувките наред с битовата електроника са най-слабо поскъпващите стоки в ЕС. Дрехите например за цели 17 г. са поскъпнали средно с 0,8%, като в почти половината страни членки те са поевтинели през този период. В Румъния обаче са поскъпнали 2,5 пъти.

Здравните услуги са поскъпнали над средното за ЕС само в т.нар. нови страни членки.