ЕВРОПА

Европа - Римската империя?
Да вземем девет от най-известните причини за края й.
1. Нарастващо разделение между център и периферия
Римската империя извлича ресурси от периферията и придвижва към днешна Италия. Това води до нарастваща пропаст помежду им. В 1 век от новата ера в центъра на Римската империя БВП на човек в долари е 6475, на територията на днешна Австрия е 213, Белгия - 135, Дания - 72, Финландия - 8.
В ЕС с механизмите на свободния пазар става същото, но сега центърът е Германия. Да вземем съотношенията й с Гърция и Португалия. В годината преди влизането на Гърция в ЕС през 1980 г. разликата в БВП на човек от населението между Германия и Гърция е 5133,2 долара. През 2015 г. тя е 23 610,4. Португалия влиза през 1986 г. в ЕС при разлика в БВП на човек от населението с Германия от $8525. През 2015 г. тя е вече $22 283,5.
2. Разделението на различни региони
През 395 г. Римската империя е разделена на две части, тъй като трудно се управлява като цяло.
ЕС се раздели на стара и нова Европа, на еврозона и останалите, Шенгенска зона и останалите, Великобритания и останалите, Вишеградската четворка и останалите, богатият Север и бедният Юг. Говори се за „Европа на две скорости”.
3. Промени в ценностите
Едуард Гибън описва моралния декаданс в Римската империя, растящата пристрастеност към зрелища, разкош, разпуснатия начин на живот, хомосексуализма. Римските автори говорят за промискуитетното поведение, че жените са се променили, мислят главно за външния си вид и луксозните дрехи. Тацит се оплаква, че те не прекарват времето си с децата, не отглеждат бебетата си, а оставят всичко на робите.
Същата е ситуацията в Европа с хедонистичната потребителска култура на късния капитализъм и шоу звездите, с европосланиците, превръщащи във важна своя задача подкрепата за гей парадите и транссексуалните. Има разпад на семейни ценности, раждат се все по-малко деца и все повече извънбрачно.
4. Неспособност да се създаде обща идентичност
С множеството богове и езици Римската империя демонстрира версия на това, което днес се нарича мултикултурализъм. Нещата ще започнат да се променят с разпространението на християнството, но обща идентичност не се създава.
Дейвид Енгелс издаде през 2014 г. своята книга „По пътя към империята”, в която прави сравнителен анализ на Рим и ЕС и посочва ролята на идентичността на една общност за силата и оцеляването й, наблягайки на това, че ако трябва да се учим от древността, това днес е основен фактор, който би могъл да доведе до разпад. Очакванията, че чрез либерален мултикултурализъм може да се изгради такава идентичност, се провалиха. ЕС се състои от 28 държави с кризи на идентичността и дори в Белгия нараства делението между двете му части.
5. Отделяне на икономиката от политиката
В края на Римската империя финансовият капитал и спекулациите с него започват да доминират, има финансови кризи, инфлация. Най-богатите бягат от данъчно облагане, напускайки Рим и отивайки далеч в провинцията.
Днес също доминира финансовият капитал, има кризи и бягство от данъчно облагане. Съществува общ пазар на стоки, услуги и хора, но няма съответстващата на него политическа интеграция и това ражда нарастващи противоречия.
6. Плутокрация
В Рим аристокрацията се изражда в плутокрация - малка върхушка от свръхбогати. Около 90% от населението е на границите на оцеляването, а плутокрацията от 1,5% контролира между 15 и 25% от общия доход.
Днес неравенството е по-голямо. 1% в ЕС притежава около 27% от богатството в него. В Германия 100-те най-богати притежават 337 млрд. евро.
7. Екологични причини
Първичен стимул за великото преселение на народите към Римската империя са промените в екологичните условия - рязко застудяване на времето.
Днес е същото. Между 2006 и 2011 г. Сирия преживя катастрофална суша, последвал я глад. Това даде начало на размириците и бежанска вълна. Според някои анализи към 2050 г. е възможно промените в климата да доведат до около 1 млрд. екологически бежанци.
8. Демографският срив и великото преселение на народите
Хедонизацията на начина на живот в Римската империя води до демографски срив. През 1 в. от н.е. в центъра на Римската империя растежът на населението вече е нулев. Между 150 и 450 г. в Западната Римска империя то намалява с 80%. Към края на ІІІ в. Рим решава да пусне половин милион „варвари” да влязат в империята, надявайки се да ги използва като наемни войници и работна сила. Започват конфликти, които ще сложат край на съществуването й.
Така е и днес. Средното равнище на раждаемост е паднало до 1,4 деца на една жена, а за запазване на сегашната численост на населението се изисква минимум поне 2,1. Ислямският свят е много по-млад от този на Западна Европа, която е изправена пред ситуация подобна в края на Римската империя.
9. Нарастващата несигурност, опасности и приватизацията на сигурността
Римската империя въвежда наемническата армия. Идването на варварите рязко засилва несигурността, конфликтността и противопоставянето на различни части и общности. Плутократите започват да формират частни армии.
Днес в ЕС също имаме нарастване на несигурността - престъпност, измами, подслушване, агресия, тероризъм. Държавата приватизира сигурността като в Древния Рим. Повечето от страните в ЕС минаха към наемнически армии, работещите в частния бизнес за сигурност са повече от тези в полицията. В 25 европейски държави има 60 000 частни компании за сигурност с 2,2 млн. заети в тях.
Както в края на Римската империя, днес се строят стени както между държавите, така и за закритите градчета на богатите.
В историята нищо не е предопределено. Янис Варуфакис предложи път за изход от кризата в ЕС със своя Манифест за демократизация, но днес това изглежда много по-утопично дори от 2005 г., когато се провалиха референдумите за европейска конституция. И все пак: във времена, когато ЕС е все повече на кръстопът и все по-вероятен е пътят на Римската империя, може би трябва да послушаме Хегел. Да се поучим от историята.

ТРУД