бизнес

В това интервю пред deadline Сталоун разказва за един особено мъчителен период - когато пише сценария на "Роки" и прави всичко възможно да го доведе на екран. Той залага всичко на карта, но усилията му се отплащат, превръщайки го в суперзвезда за една нощ. Ето какво заяви легендарният Слай.

- Догодина ще има 40-годишнина от създаването на емблематичния "Роки". Колко време ви отне да напишете навремето сценария и беше ли той единственият в шкафа ви?

- Започнах да пиша около 1969 г., когато осъзнах, че нещата с актьорството не вървят. Моят първи сценарий беше история от рода на "Знам какво направи миналото лято". После, през 1971 г., написах сценарий за Едгар Алън По. Оттам свикнах да пиша за други хора, освен за мен. След това пък сътворих "Райска алея", защото не получавах никаква работа като актьор... Продадох го за 100 долара.

- Сто долара?!

- Толкова... Но си помислих, че искам да пиша за хора, които минават през куп трудности, но имат добри сърца. Както Роки Марчиано. Помислих си - той не е умен, но какво сърце има! Отне ми около три дни, за да измисля образа. Занесох сценария на "Роки" на продуцентите. Казаха ми - може да стане, продължавай. След две седмици се върнах с друга чернова. Казаха ми - хайде да опитаме от друг ъгъл. След 20 различни варианта ми дадоха зелена светлина: "Готово, правим го този филм".

- Лесно ли се съгласиха обаче ти да изиграеш главната роля?

- Беше им много трудно в онзи период. Продуцентите Ървин Уинклър и Боб Чартов бяха под голяма пара. Казваха им: защо ще си губите времето с този филм?

А те решиха да ипотекират домовете си, да отделят от спестяванията си

Заложиха всичко... а не бяха никак богати по онова време. Реално преживяха същото, което и Роки, само че на друго ниво. Упражниха истински скок на вярата. Дължа много на Ървин и Боб - без тях нямаше да направя нищо, знам го толкова добре сега, когато съм на 69.

- Твърди се, че са ви били предлагани 350 000 долара, за да преотстъпите главната роля на други актьори - Ник Нолти, Джими Кан, Раян О'Нийл. Какво значеха тогава за вас тези пари и защо не ги приехте?

- О, когато пишех "Роки" и исках да пробия с него, бях напълно разорен. Продадох кучето си, понеже не можех да си позволявам повече да го изхранвам.

- Наистина ли?

- За 50 долара. Когато пък филмът се получи, се опитах да си го взема обратно. Човекът, на когото го бях продал, ми поиска 1500 долара. Купих го, разбира се. Беше страдало много в Ню Йорк за пет години без мен.
Копирано от standartnews.com