Купуването на имоти, бижута и луксозни стоки се следи внимателно от 2017 г.
19 март 2017 г., 15 часа. Европейска столица. Български гражданин открива сметка в банка. Обяснява, че притежваа имот и на чуждата държава и желае да депозира 50 хил. евро за поддръжката на собствеността му Два часа по-късно английските данъчни служби четат доклада от банката и вече са установили, че собствеността е по наследство и данъкът е платен. Дни по-късно от българската НАП, която също е получила сигнала, отговарят:титулярят на сметката има официални доходи и платени данъци. Сигналът се архивира, но ще се пази 5 години.
Юли 2017 г. 10 ч. Мавриций. През банка българка превежда крупна сума за покупка на имот на екзотичния остров. Часове по-късно официалната информация стига до България и идва отговор - бъдещата собственичка е с легални доходи и платени данъци в България.
Август 2017 г. Солун. Българин иска от застрахователна компания да направи полици за два имота и яхта.Полиците са за <strong>обща сума над 300 хил. евро Този път българските данъчни получават сигнал от гръцките си колеги, но тъй като не могат да установят откъде са доходите и за придобивките, и за полиците, възлагат проверка, която и в момента тече.
Банка, базирана в Лондон, докладва, че през сметките на български гражданин периодично преминават значителни суми, някои от тях се закриват, други сменят титуляря си. Основанията за преводите и сумите се разминават по банковите критерии за достоверност. Името, адресът и дори телефонът на въпросния клиент дни по-късно вече са докладвани у нас. Следва разпореждане за проверка и сигнал до финансовото разузнаване.Така двама български граждани са поредните, които влизат в “списък”, в който има около 1000 българи. За тях текат проверки от няколко български институции.Всеки е надлежно уведомен, че е обект на проверка на доходите, както и за конкретния повод. До нейното приключване никой не може да бъде определен като нарушител, обясняват експерти.Дори и след завършване на проверката и при открити разминавания процедурата не е приключила и имена не се обявяват. Често след проверката се назначава ревизия, при която се търсят и доказват доходи и разходи за 5 г. назад.От 2017 г. България е част от автоматичния обмен на данни с държавите от общото икономическо пространство на ЕС и още 30 държави.
Така до българските институции са дошли сигнали, че през 2017 г. българи са
пазарували в
чужбина за
500 хил. евро
и повече
Освен от банки, имотни агенции, застрахователни компании, пенсионни дружества, чрез автоматичния обмен се предоставя и проверява информация и от компании за продажба на автомобили, луксозни бутици, магазини за продажба на бижута и други скъпи стоки.
Така във въпросния списък попадат любители на скъпи часовници, бутикови коли, скъпи златни бижута.
Имало и имена на бизнесмени, които се интересували къде могат да открият сметки в криптовалута.
В масовия случай подозрителните движения се засичали чрез плащания с банкови карти.
За да бъде завършена проверката, следва дълга преписка и серия питания до съответните служби, обясняват за “24 часа” експерти, работили по критериите за селекция.
Случвало се е от нея да излязат нови данни за сметки, за подозрителни преводи, за
придобити имоти,
неплатени
данъци и
другаде,
а не само в държавата, от която е тръгнал първоначалният сигнал.
НАП, финансовото разузнаване и прокуратурата са селектирали и чужди граждани, чието поведение отговаря на рисковите профили. Поискана е информация за над 2000 души от различни държави. Във въпросния списък имало и имена, селектирани по “българска линия”, най-често хора, които често пътували зад граница.
Според българските закони всеки български гражданин е длъжен да декларира притежавана от него недвижима собственост, като посочи държавата, адреса, вида и датата на придобиване на имота.
Ако получава доходи от него, също е длъжен да ги обяви. Всеки облагаем доход от чужбина също трябва да бъде деклариран пред българските данъчни власти.
По 80 критерия разпознават рисковите данъкоплатци
Наскоро НАП официално съобщи, че проверява 300 българи, които са похарчили над 50 000 лева за м.г., но се осигуряват на минималната заплата или не са подали данъчни декларации, т.е. нямат и лев доход.
Технологията на проверките се задейства веднага след като в приходната агенция няма декларирани доходи, които да позволяват подобен начин на живот.
Над 80 са критериите, по които данъчните правят селекция на рискови данъкоплатци, разказват бивши инспектори.
Първият легален източник на информация,са работодатели. Ако получателят не е обявил доходи пред българските данъчни и не е вписал къде са платени данъците за тях, получава първата червена точка.
Данъчните държат под око всеки, който
няма легален източник
на доход, но пътува
често в чужбина,
а при връщането си у нас декларира на митницата скъпи покупки.
Сигнал за повишено внимание от инспекторите е и деклариране на големи заеми, особено от близки и приятели зад граница, защото много често тези пари служат като алиби за харчове, които превишават доходите.
В черния списък попадат и членове на управителни и контролни съвети на компании или еднолични търговци, които държат скъпи офиси под наем или плащат лизингови вноски за автомобили, а компаниите им отчитат загуби пред данъчните. Имотните агенции и лизинговите къщи са задължени да докладват в приходната агенция за отдадени или купени скъпи имоти.
Ако някой непрекъснато превежда или получава пари от и към чужбина без задоволително обяснение, банките или финансовите институции, през които минават тези преводи, също веднага трябва да подадат сигнал, а данъчните да проверят основанията за превода, както и източника на парите.
Любителите на инвестиции в имоти трябва да знаят, че също ще бъдат предмет на особено внимание. Най-вече, ако влагат в имоти, не отчитат никакви доходи от наеми, а част от придобивиките биват продавани периодично. Данни за чести сделки от един и същи човек е задължена да подаде Агенцията по вписванията.
Застрахователните компании също подават информация, особено ако издават полици за голямо имущество, което принадлежи на един и същи човек или на свързани лица. Има специални указания, според които за съмнителен клиент минава всеки, който поиска
застраховка за имот,
неприсъщ като размер
за финансите му,
или такъв, който сключва повече от една застраховка в един и същи ден за суми около 30 000 лв., с различни титуляри, но с родствена връзка помежду им.
Всички служители на пощите и на компании за ценни пратки и пари са длъжни да докладват, ако клиенти правят много преводи към различни получатели, някои от които зад граница.
Или обратното - техен клиент получава от различни наредители много често значителни суми.
Задължителна проверка следва и за всеки, който е подавал регулярно данъчни декларации, но изведнъж спре да го прави и не отговаря на посочените от него последен адрес и телефон.
Собственици и управители на фирми също влизат в списъка на потенциалните обекти за проверка, ако например
фирмите им са на
загуба, а държат под
наем скъп офис
в централни части на голям град. Такъв казус може да предизвика едновременна проверка и на компанията, и на собствениците като физически лица.
Покрай “данък уикенд” инспекторите са проверили всички сделки, при които е имало прехвърляне на фирмено имущество към физическо лице или обратното. Подозрението е, че този пинг-понг може да се прави, за да се спести ДДС.
Чести проверки има и за фирми, които работят в определени за рискови от НАП браншове. Една от сферите, определени за такива, са строителство, туризъм, търговия със стоки с висока добавена стойност, брокерски агенции и др.
Проверки и ревизии се планират и за компании, които декларират много оборот от внос или за износ, а нямат склад и договори със спедиторски компании. Като предварителна мярка данъчните могат да поискат да се предостави документация за “пътя на стоката” и за начина на съхранение, за да установят евентуално укрити обороти.
Задължително е данъчни инспектори да дойдат “на гости” при фирми, обявили, че са на загуба, но техните собственици декларират високи доходи. Единственият случай, при който това не е подозрително, е при продажба на фирма или фирмени дялове, които се отчитат като личен доход. Най-тежката хипотеза е, че собственици източват фирмата си и се готвятда обявят фалит. Подозрителни са всички бизнесмени, които работят главно с оборотни заеми и са без офиси. Тогава ще се поиска проверка на кредитното досие от банките, за да се установи дали наистина нямат собствени пари, или предпочитат да работят със заеми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар