САЩ има прогресивна данъчна система. Но “Ню Дийл”-ът вдига маржиналната данъчна ставка за най-високите доходи (федерален подоходен данък за горната една десета процент от населението) от 23% в 1928 г. до 70% в 1934 г. и за кратко - до 93% в края на войната, а републиканският президент Айзенхауер в 1952 г. я заковава на 91%. Корпоративните данъци стигат над 50%, а данъците върху печалбата от капитала - 25%. Чрез данък наследство са конфискувани и разкошните дворци на олигархията в стил “великият Гетсби” край Ню Йорк, които и досега са публични музеи, ботанически градини и социални домове.
От 1920 до 1955 г. в резултат на това доходите на най-богатите американци спадат абсолютно над два пъти, а делът им в общия национален доход намалява с три четвърти. Пределната данъчна ставка остава 70% при десния Никсън и 50% при бащата на икономиката на предлагането Рейгън; данъчните намаления на Буш II я свалят до 35%, а “социалистът” Обама успява с голям труд да я върне до 39,6%.
Приходите от високите данъци на богатите се използват от държавата да изгради огромна публична инфраструктура - от автомобилни пътища до училища и университети.
Няма коментари:
Публикуване на коментар