инфлация

история на Германия. По време на хиперинфлацията от Ваймарската епоха, която удря най-тежко през 1923 г., цените скачат близо трилион пъти, докато Германия се опитва да плати своите тежки военни репарации с девалвиралата марка.

Безумието на сумите тогава е един от класическите примери за хиперинфлация.

В пика на кризата един хляб струва 428 милиарда марки, килограм масло - около 6 трилиона. Работодателите спират работа по средата на сутринта, за да платят на работниците с бали с банкноти, които някои събират в кошове за пране, и дават  час почивка, за да може хората да напазаруват каквото им е нужно, преди парите да загубят стойността си. Безполезните банкноти дори се използват като тапети, подпалки и за направа на хвърчила.


Но това не е последния път, в който немската валута става безполезна през ХХ-и век. След Втората световна война райхсмарката отново потъва в хаос. Хитлер финансира войната основно като печата още пари, спирайки инфлацията с политика, основана на строг контрол върху цените и заплахи за насилие. 

"Инфлацията е липса на дисциплина", казва фюрерът. "Ще съблюдавам цените да останат стабилни. За това са моите щурмоваци."

По време на следвоенната окупация съюзниците също контролират заплатите и цените и продължават с дажбите. Но все повече и повече икономическа активност отива към черния пазар. Пакети с цигари, найлонови чорапи и химикалки "Паркър", които американските войници, разположени в Германия лесно могат да купят от своите бази, стават практическата валута.

Валутната реформа през 1948 г., в която германците са принудени да сменят парите си в новата дойче марка в отношение 10 райхсмарки към една, също е особено болезнена, унищожавайки над 90% от личните им спестявания. Но новата валута помага да се изкарат натрупаните в складовете стоки обратно в магазините и намалява растежа на черния пазар. Тази мярка се смята за жестока, но нужна стъпка за възстановяване на следвоенната икономика