как се убива бизнес 2015

"Привет,
поръчката за утре е приета, но....
С голяма горчивина искам да Ви съобщя, че фермата приключва дейност...
...Факторите за това решение са няколко. От 2010 година се опитваме да легализираме нещата по наредба 26 за директните продажби за малки фермери. За съжаление в продължение на 5 години всички приети промени по тази наредба започват да се доближават до изискванията за големи мандри, но не и да улесняват дребните производители."

Такова писмо получиха на електронните си пощи преди около 20 дни клиентите, на които семейната ферма "Елата" доставяше мляко, млечни продукти и колбаси. И макар че краят на едно предприемаческо начинание не е голямо събитие за България, новините от "Елата" си остават лоши по няколко причини.
Първо, историята на фермата е типичен пример за това как бюрократичната машина в аграрния и хранителния сектор могат да убият един производител, правещ макар и малък, но печеливш бизнес.
Второ, със закриването на "Елата" една група потребители загуби доставчик, на когото има доверие за чистотата и качеството на храната си.
Трето, краят на фермата връща онова усещане за обреченост на варианта да поръчаш нещо директно като краен клиент от бутиков производител. А това засяга всички, които държат или ще държат на екологично чисти, фермерски, домашни или направени по традиционни рецепти продукти. Историята на "Елата" е показателна, че вместо да облекчава пътя на този тип стоки до клиентите, държавата измисля непосилни изисквания и на практика го блокира. Така фермерите са изправени пред ултимативния избор - да индустриализират производствата си, да ги поддържат в сивия сектор или да ги закрият.

Веси и Росен са предприемачи по дух. Семейството живее дълги години в Холандия, а бързо след като се прибира в България купува земята и фермата в Плана планина, на 25 км от София. По думите им - за да сбъднат мечтата си да се приближат към природния начин на живот. Скоро идва и решението да отглеждат редки български породи животни. През 2010 г. те вземат първите си крави и агнета, а пет години по-късно стадото им вече е с 28 крави с телета от породата родопско говедо, 18 каракачански коне, 50 каракачански овце с агнета и няколко каракачански кучета. Инвестицията, която Веси и Росен правят, освен в къщата с 10 декара земя (в момента се продава за 320 хил. евро), е сравнително малка. Те купуват за 12 хил. лв. кравите, над 150 хил. лв. отиват за пристрояването на къщата, около 10 хил. лв. струва изграждането на краварника, толкова дават и за овчарника. "В една ферма инвестициите са постоянни, само преди месец дадохме още 7 хил. за пастьоризатор на млякото и фургон за гледача на коне"

пише капитал http://www.capital.bg/biznes/pr