СПОМЕН ОТ МИНАЛОТО ПИРАМИДА

КАК СЕ ПРАВИ ПИРАМИДА

ОБЗОР



"Пловдивски игри"

Техният предшественик всъщност беше валутна игра "Леопард", но като че ли най-популярни станаха нейните левови варианти. При една от схемите например срещу 30 лв. купуваш талон за играта, на който са вписани пет имена, вписваш своето на последно място, после с пощенски запис изпращаш на първия в списъка 30 лв., а талона заедно с разписката за изпратения пощенски запис и нови 30 лв. адресираш до фирмата - организатор на играта, в писмо с обратна разписка. След това от фирмата получаваш още три талона, които трябва да продадеш на участниците от следващото стъпало на пирамидата. Ако успееш да сториш това, започваш да чакаш, докато станеш първи в списъка и от пощата започнат да валят пощенски записи.

Е, това почти никога не се случваше със средностатистическия участник, които по правило се включваше достатъчно късно, за да не получи нищо. Това бързо се разбра от повечето хора и при старта на новите игри пред офисите на фирмите в Пловдив се образуваха огромни опашки часове преди старта на играта. С нейното начало пирамидата се образуваше мълниеносно. После тия по-предприемчиви играчи разпространяваха талоните из цялата страна. Организаторите забогатяваха светкавично, но и за пръв път хиляди българи загубиха тогава суми, надхвърлящи месечните им заплати. Те постепенно разбраха железните правила на всяка пирамида:

1. Печелят тези, които се включат първи.

2. Масовият участник винаги губи.

3. Организаторите винаги печелят.

Тогава правителството забрани тези игри и за известно време всичко около измамните схеми утихна. А освен това малко по-късно хората се запознаха с инфлацията и високите лихви. Започнаха опашки пред банките, които даваха за определен период от време най-висок процент. Завладяно от игрите с лихвите, населението забрави за пловдивските игри и пирамидите.

Едва след около три години събирачите на пари решиха, че е минало достатъчно време и споменът за тях е достатъчно избледнял. Схемите, които започнаха да се появяват, бяха много по-добре изпипани и много по-трудно атакуеми от закона, макар че първите от тях така и не станаха достатъчно популярни. Особено тези, да ги наречем,


Продуктови пирамиди

Преди около една година във вестниците започнаха да се появяват съобщения от типа "чужда фирма предлага работа при много изгодни условия" и след това се даваше телефон. На любопитните се обясняваше, че всеки ден в продължение на няколко седмици има срещи с потенциалните кандидати в хотел "Плиска". А там изискано облечени млади хора обясняваха уникалната възможност на всеки от присъстващите да спечели състояние, продавайки "световноизвестния" продукт "Хербалайф" - едновременно лекарство и храна, от която пълните отслабват, а слабите надебеляват. За да станеш продавач на този продукт обаче, първо задължително трябва да го купиш (за 110 германски марки). После схемата е следната - всеки продавач получава процент от всеки продаден продукт, но освен това, ако успее да вербува нови продавачи, получава и процент от техните продажби. Тук обаче периодът на съществуване на пирамидата е доста по-дълъг, защото вземането на парите на наивника, решил да опита с "Хербалайф", не става директно, а всичко е маскирано под формата на продажба на един безценен "продукт". Тук за пръв път върху психиката на потенциалните агенти се въздейства и посредством "чуждестранния елемент" (фирмата всъщност се представяше за могъща американска корпорация). Този метод е известен на Запад освен като пирамидален и още като "многоетажна маркетингова схема" (multilevel marketing scheme).

Още по-изтънчен вариант на продуктова пирамида са някои застрахователни дружества. Те също изграждат своята структура от агенти, които продават застрахователни полици на принципа на продажбите на "Хербалайф". Животът на тези структури е още по-дълъг, тъй като застрахователните полици са за срок от 15 до 30 години. Интересна тяхна разновидност са т.нар. виенски застраховате-ли, при които вероятно заради чуждия произход на инструмента стойността на полицата е във валута, а минимумът е четирицифрена сума.

Изследвайки подобно формирование, наречено Национален осигурителен фонд, преди известно време представител на вестника се опита да се запознае с условията на застраховките, като отиде във фонда и се представи за обикновен любопитен гражданин. Бодигард му обяснил, че това е невъзможно и единственият начин да задоволи любопитството си е да бъде заведен там от някой агент на фонда на сбирка, организирана в началото на всяка седмица. На въпрос как може човек да се свърже с подобен агент отговорът бе: "Той сам трябва да ви намери." По-късно научихме някои от тези условия: Например по застраховка "Работническа сигурност" встъпителната вноска е 1870 лв. и месечната 220 лв. След 15 години започвате да получавате по 15 000 лв. месечно. Този фонд няма застраховка, при която срокът да е по-кратък от 15 години. Липсват гаранции за съществуване на фонда след този период. Още по-малко отсега някой може да има представа за покупателната сила на 15 000 лева тогава или 40 000 след 30 години. Вероятно пакетче дъвки. Фондът е организиран на 6 вертикални нива, като е задължително всеки нов агент да има лична застраховка.

Характерно за изброените досега пирамиди е това, че не се рекламираха открито (с изключение на част от пловдивските игри), тъй като появата им в средствата за масова информация щеше да има по-скоро обратен ефект. При всички тези измамни схеми в основата бяха хората, които търсят нови хора. Или това бяха пирамиди с "дървовидна" структура, чиято експанзия се дължи на участниците, а не толкова на организатора.

Продуктовите пирамиди обаче и последните от пловдивските игри нямаха особен успех и организаторите им не успяха да акумулират значителни средства.

По времето на тия, общо взето, плахи инициативи през миналата година започнаха да никнат едно след друго акционерни дружества. Нямаше и още няма закон, който да казва кой и как може да продава на населението акции. Но нямаше и забрана това да се прави. Населението междувременно след три години на непрекъснато обедняване и тотален крах на националната индустрия загуби и вяра във финансовата система. Все повече хора разбраха, че лихвата по депозитите в банките не може да покрие инфлацията и жалките им влогове се обезценяват неудържимо, а и липсват всякакви перспективи това да се промени. Същевременно след реституцията се оформи класата на рентиерите, получаващи значителни доходи от наеми. И първата, и втората група загубиха

Реалната представа за стойността на парите"

Така, когато акционерните дружества започнаха да обявяват дивидент или лихва от 96, 130, 131, 105 или 227 процента, това по-скоро звучеше примамливо, отколкото абсурдно. Разбира се, не всички с големи обещания впоследствие се оказаха пирамидални фондове. ЛЕКС например просто използва обещания дивидент от 131 процента, за да засили по-бързото набиране на капитала. После се оказа, че това е доход, раздаден във форма на акции, който така и не може да бъде превърнат в пари. Тук обаче не става дума за пирамида, а за серия трикове и манипулиране на фондовия пазар. Липсваше основният елемент - с парите на последните да се плаща дивидентът на първите. Точно това обаче започнаха да правят "Ист-уест интернешънъл холдинг груп", а сега има сериозни съмнения за "Лайф чойс интернешънъл" и инструмента RDR, "Югоагент" и неговите депозити, носещи лихва от 18 на сто за три месеца и цяла редица техни последователи.

Схемата на последната генерация събирачи на пари е една и съща: Започват или с малко собствени пари, или със заем, но всичко хвърлят в реклама на финансовия си продукт - акция, доверителна разписка или завоалирана форма на обикновен депозит. Целта е да се улови тази група от населението, която по принцип е винаги готова да рискува. Освен това се създава мрежа от брокери, на които се плащат много високи комисиони и които започват разяснителна кампания "за една нова възможност бързо да се спечели". След това със събраните пари рекламната кампания се засилва и от арсенала се изважда следващата група методи на въздействие. Различните "емитенти" тук използват различни

Прийоми

"Ист-уест" например започва да разпространява слухове, че дружеството пере пари, споменава се руска връзка и т.н. Същевременно се правят големи "представителни" разходи - за скъп и добре лустросан централен офис, американска лимузина, правят се впечатляващи разходи за пътувания в чужбина (скъпи хотели, костюми и т.н.). В комплект с вървящите слухове за прането на пари "хитрите" инвеститори решават, че няма начин тук да не спечелят. И така след първия дивидент наистина настъпи еуфория. За кратко време компанията се превърна в "транснационална", а "офисите й" покриха всички важни точки на финансовия свят, изведнъж скромният собственик на чейнджбюро на "Раковска" се катапултира във висшите делови среди на Запад - нищо, че до средата на 1994 г. счетоводителите на международния гигант не успяха на направят финансовите отчети за 1993 г. Купувачите обаче малко се интересуват от това. И така, когато след репортерските разследвания на "Капитал", които по недвусмислен начин доказаха, че шефът на дружеството всъщност непрекъснато фантазира, рекламната кампания се засили - с основен мотив "Докато някои говорят, ние плащаме". Което всъщност е откровено признание за начина, на който се крепи компанията. "Ист-уест" така и не си направи труда да хвърли пари в "проекти", които да го легитимират като сериозна структура. Въпреки всичко обаче представители на брокерски къщи казват, че хора продължават да купуват акциите на "транснационалната компания", дори и след техни предупреждения.

"Лайф чойс", напротив, след първоначалния старт и след като събра малко пари, не започна да купува скъпи коли, а засили още повече радиорекламата. В момента по националното радио се излъчват над 20 реклами дневно. Същевременно тук неговият президент Михаил Капустин използва две нови оръжия - проекти в областта на медицината (имуностимулиращият "фактор Р") и проект за преработка на отработени масла в дизелово гориво и месечно изплащане на дивидент. Последното прави цикъла на пирамидално набиране на фондове доста по-кратък. Самият Капустин каза, че след октомври няма да продава нови RDR-ри. Според договорите обаче огромните проценти трябва да продължат да бъдат плащани ежемесечно. Как ще стане това, ако се реализират горните проекти, не е ясно. Или ще продължи финансирането на тези плащания с нов финансов инструмент, или...

Сериозни съмнения за пирамидална схема има за "Югоагент". В нарушение на Закона за банките и кредитното дело (ЗБКД) дружеството прави публична покана за договор за заем, който изглежда също като таблица с лихва на банка. Процентите обаче са впечатляващи - от 18 на сто за три месеца до 130% за една година. И тук няма публикувани счетоводни отчети. Но въпреки това използваната форма на банкова обява привлича доста вложители в региона на Варна и Добрич.

По примера на "по-големите батковци" сега в провинцията се роят пирамидки, които действат на регионална основа, обикновено в рамките на един град. В Смолян, да речем, незнайно по чий пример Търговска къща "Б.Молев" (не е ясно дали е акционерно дружество) гарантира годишен дивидент от 105 процента. В Габрово до неотдавна акционерно, дружество "Демос" продаваше акции с падеж, чийто годишен дивидент надхвърля 100 процента. Новият хит във Варна е фирма "Ди енд Ай комерс", предлага на търсачите на силни финансови усещания доста по-висок процент от най-силния си местен конкурент в събирането на пари "Югоагент". Тя обаче не се рекламира открито, а разчита на мълвата. Едно е сигурно - лесно могат, да бъдат намерени доста подобни примери и в други градове.

В края на краищата някои биха казали, че ако някоя от тези пирамиди рухне, това си е проблем на хората, рискували да й дадат парите си. Те биха имали основание, ако явлението не бе започнало да придобива масов характер, и е твърде вероятно в един момент под заплаха да бъде поставена

Стабилността на финансовата система

По най-общи изчисления до момента чрез подобни схеми няколко дружества са събрали над 1 млрд. лв., което представлява около 0.6 процента от сумата на всички депозити на населението в банките. Те от своя страна въобще не обръщат внимание на това, макар че хората, преди да отидат в офисите на "Югоагент" или "Лайф чойс", минават през банковите гишета и теглят значителни суми. Характерно е, че при висока инфлация тази тенденция се засилва. Поради липсата на закони тези измамни схеми се превръщат така или иначе в алтернатива за банките.

От друга страна, представител на Министерство на финансите на въпрос дали дружествата, които дават високите лихви и дивиденти, не конкурират продажбата на съкровищни бонове на населението отговори: "Не смятам, че тези, които така или иначе са готови да си дадат парите при 8% месечно, без да питат много, ще да дойдат да си купят държавни ценни книжа." В това наистина има основание, но остава управляващите да решат дали не е време да защитят хората от собствената им алчност, която от един момент нататък се превръща в обществен проблем. Да не говорим, че в някои от случаите става дума за използване на рекламни мотиви, които са чиста измама, и че се нарушават основни закони на страната (ЗБКД, Законът за счетоводството, някои данъчни закони).

Очевидно е, че за строителите на най-големите пирамиди остана само един инструмент да правят това - да основат акционерно дружество и да предприемат увеличаването на капитала чрез нови публични емисии, едновременно плащайки авансови дивиденти. Скоро за общо съжаление предупрежденията на повечето специалисти, че ако приемането на закона за ценните книжа се забави, може да се стигне до крах на зараждащия се фондов пазар, ще се превърнат в реалност.

Министърът на финансите Стоян Александров на няколко пъти спомена, че повечето фондове са чисти "балони и капани за наивници", без обаче да ги назове поименно. Други високопоставени служители казаха, че ако направят това, строителите на пирамидите могат да ги осъдят за нанесени вреди. До приемането на закона за ценните книжа (което, по всичко личи, няма да е скоро) като че ли единственият вариант за административна намеса остава извършването на всички възможни проверки и публично оповестяване на техните резултати. Дано пък преди това някой на високо равнище да предупреди нацията и да сложи край на финансовата фантастика.


КАПИТАЛ